МОЯТ РАДОСТЕН ПОВОД

Все по-малко са поводите ни за среща с нещо радостно, нещо разведрително за деня или вечерта в днешната негативна обстановка в обществото ни, в страната ни.

Въпреки тази банално продължителна предпоставка, тази седмица аз имам един, смело мога да го окачествя, като радостен повод… Защото пред мен на масата мълчаливо, но някак си нетърпеливо, светлеят пъстрите корици на двете стихосбирки: “Цветен прашец” и “Хоризонти в моя сън”, С, 2015 г. чийто автор е поетесата Маргарита Цветанова Нешкова…

И двете книги са издание на “Съюза на писателите земеделци” в България.

Ето защо, още в заглавието на тази моя рецензия ги нарекох моят “Радостен повод”. При тава, двойно е основанието ми да го нарека така и ще имам случая да се запозная по-отблизо с поетичния свят на сравнително известна вече авторка, от която едвам тук и там съм прочел нещо публикувано. Но – от тези стихосбирки вече знам, че тя е едно интересно дарование. Пък и като видях, че са редактирани от писателят Кирил Назъров, нямам проблеми в добрата си оценка.Той е мой приятел и колега, утвърден творец и редактор на разни издания, включително дълго време и на детското списание “Славейче” и вестник „Земеделско знаме”. Преди 2-3 години тъкмо неговото присъствие във издателското каре ме привлече и като рецензент.

А ето и още един факт и фактор е за мен нещо много умилително: И двете стихосбирки са издание на “Съюза на писателите земеделци” – Творческа групировка - продължение на многогодишна традиция, която още през 1946 г. издаде Антологията “Земеделски поети”, ОТДЕТО ЗАПОЧНАХА ТВОРЧЕСКИЯ СИ ПЪТ ПОЕТИ КАТО Ц. Церковски, Йос. Петров, Тр. Кунев, С. Румянцев, П. Гаджев, Б. Кърджиев и др. Настоящият СПЗ беше основан от репресираните от червеният режим творци от Антологията “ГЛАСОВЕ ОТ МРАКА”/Почти всички затворници и концлагеристи-земеделци/, издадена през 1993 г. от Йордан Борисов /с чудесната поредица “Детелини”/, Искър Шуманов, Христо Радев и близо 20-25 други, които не е по темата ми да изреждам.

И всичко това, след рухването, макар и привидно, на един потискащ всяка свободна мисъл режим.

Съвсем естествено е, книгите на М. Нешкова /МАГИ/ да видят бял свят като рожба на този Съюз, тъй като и нейният живот е оросен от горещите сълзи на страданието. Цял погром е застигнало семейството й от терора на червените властници, което тя споделя с читателите си в “Хоризонти в моя сън” с по осем страници в уводната и толкова в заключителната част, /за което имам доста резервирано мнение, относно съвместимостта им със стоте страници между двете части с редица радостни стихове/.

Но пък от тези два публицистични откъса разбираме, че дядото на авторката е убит в затвора заради съпротива на “мероприятията на народната власт”, а татко й, моят съзатворник Цветан Нешков на остров Персин в Белене, през 1951 г. е осъден на 20 г. затвор, майка й също е подложена на мъчително следствие под общото обвинение, че са земеделци Никола Петковисти… Отнети им са нивите, добитъка, както тогава ставаше при образуването на ТКЗС, както и на всички български селяни.

Но – тогава Маргарита /МАГИ/ е току-що родена…

В поемата си “Несломена любов”, която посвещава на майка си, от нейно име изповядва:

“… След всичките нечакани беди –

решетки и затвор и съсипни,

дъщеря ни се роди –

от нашата вярност споделена,

а “копеле бандитско” я зовяха

и тя плачеше, от думите ранена… “

Не мога да не отбележа, че макар и в есеистичен жанр, “Приказка за моята първа любов” /в “Цветен прашец”/ и “За моята баба” /в “Хоризонти в моя син”/ авторката показва една неподправена чувствителност и хуманност, в която посока или вече има, или тепърва ще напише още по-значителни неща…

Намирам за желателно сред сполучливите си лирични и пейзажни стихове да вмести и такива на теми с по-широка обществена и патриотична насока и тон, с което ще закръгли своя творчески образ и ще вземе по-достойно място сред творците на художественото слово на майка България!...

22 август 2015 г. Петко Огойски,

Литературно земеделско знаме, брой 3/2015 г.