ЖЪТВАРСКА НОЩ
|
Обвито във мрак поле замира във нежната прегръдка на нощта и уморен се за почивка спира дори ветрецът, притаен в ръжта. Ни глъч, ни звън покоя мек тревожи... Изгряла мълком тънката луна, до изгрев сърп изостря да го сложи в работната десница на деня. |