ДЪЖД
|
Натъжи се небето, заплака от радост или от мъка? Повехнал храст го дочака, за него беше сполука. Мигът парещ прогони и донесе наслада на прашните клони и гората млада. Изми паветата прашни, на Земята свитите шепи. И със стъпки властни прогони мислите слепи. Въздухът освежи и пречисти, напои тревите с надежда. В последните капки сребристи слънчев лъч се оглежда. |