|
Обичам в знойно лято из полето да ходя бос след дъжд. Сред ширналото се море, в което полюшва се узряла ръж. Да гледам макове червени, на птичките да слушам песента и глъчка на жътвари уморени, работещи до късно вечерта. На литналата сладкопойна чучулига да се любувам на гласа, на равното поле, в което родих се и прекарах младостта. |