МИГОВЕ НЕВЪЗВРАТИМИ

Случайно или не, числото 2 ме е съпътствало почти през целия ми жизнен път. Може би защото съм роден на 2-ри, а рожденият ми месец е съставен от две единици – 11-ти.

Още през ученическите години в Петричката гимназия, случвало се е някоя и друга двойка да навести бележника ми. Сетне служих войник две години в две казарми – в Ботевград и край с. Горна Малина, Софийско. Завърших два института – единият – полувисш, другият – висш. Като младеж спортувах, но в състезанията най-често оставах втори...

Изобщо при много случаи бивах втори. Е, с едно изключение – при жените! Шегата настрана, благодаря на Бог, че в живота си срещнах две единствени жени. Че ме дари с две добри деца и двама чудесни внука. Че имам много приятели, но поне двама – истински...

Животът ми не бе лек, но никога не съм бил двуличен. Често ми се налагаше да нося две дини под една мишница, но се справях надве-натри.

Целият ми трудов стаж е в две области – учител и редактор. Два пъти съм уволняван от работа заради клевети – от двама доносчици, които се правеха на две и половина, а след 1989 г. узнах имената им.

Основното ми творчество е в 2 области – сатира и детска литература; поезия и проза. Приеха ме в два творчески съюза –а СБП и СБЖ.

Животът ми премина в две териториални области на България – Благоевградска и Софийска, в два века – ХХ и ХХI, в две обществени системи – т.нар. тоталитаризъм и т.нар. демокрация.

За всичко, което свърших и не свърших на този свят през моя животец, навявам се на оценката на Времето да не бъде една голяма двойка.

Кирил Назъров, „Мигове невъзвратими”