Марин Начев е роден на 9 юни 1931 г. в село Румянцево, Ловешко.
Завършил е трета мъжка гимназия в София. Има висше икономическо образование. Сестрин син е на Сергей Румянцев.
Бил е Член на ЗМС "Петър Сърбински" от 1944 до 1947 година, като такъв през 1945 г. е избран в Околийското ръководство на ЗМС, заведущ организаторската и културната дейност. През 1949 г. участва в конспирация за сваляне на "народната" власт. В началото на 1950 г. създава конспирация в селата Кленовик, Житуша, Жедна и Извор. През април произнася реч в планината и със своите другари копаят скривалище и започват да складират оръжие. На 1 март 1952 г. е задържан във влака за Радомир и е разследван за конспирацията до средата на април, когато бива освободен. През юли същата година е задържан в Софийския затвор и е осъден на 15 г. лишаване от свобода. Присъдата изтърпява във Варненския затвор, на о-в Персин при Белене и Пазарджишкия затвор.
Стихове пише от ученическите си години в прогимназията. Публикувал е във вестниците "Земеделско знаме", "Литературен фронт", "Народна младеж", "Учителско дело", "Народна армия" и "Литературно знаме". Със свои стихове участва в литературния сборник "Гласове" и в литературния сборник "Детелина" (2 том).
Член е на Съюза на писателите-земеделци в България.
ПУБЛИКУВАНИ КНИГИ
ПРОЛЕТНИ НАВЕИ Вятърът люлее тънките тополи, сякаш са девойки хванати в хоро, само че са още вейките им голи. Ала те все чакат нещо тъй добро! Ала те сънуват ласкави повеи... Закъсняла пролет – твоя дъх горещ! Дай им твойта нежност – да растат със нея, твойта необятност, буйния кипеж! И душата моя, трепнала те чака, за да литне в твоя викащ небосвод. Пъпките на вяра да разцъфнат в мрака... И дано узреят есента във плод! Нека само чужди ледени вихрушки да не ти навеят късни преспи сняг... - Моя добра Пролет! Нека не откъснат толкова изстрадан търсен цвят!... |