Боян Стоянов е роден на 28 януари 1931 г. в село Чирен, Врачанско.
     Завършил е гимназия във Враца, а по-късно учителския институт в град Плевен. Работи като прогимназиален учител от 1961 г. до 1991 г.
     Бил е член на ЗМС, като за "вражеска дейност" е осъден на 10 години лишаване от свобода, голяма част от които прекарва на о-в Персин край Белене. В разказите си отразява живота в комунистическите лагери, както и житейски ситуации, свързани с учителската му професия.
     Публикувал е статии, стихове и художествена проза във вестниците "Учителско дело", "Отечествен зов", "Трезвеност", "Зов", "Земеделско знаме", "Литературно знаме", както и в литературната антология "Присъствие" и литературния сборник "Детелина" (2 том), издание на СПЗ. Автор е на сборника с разкази "Цинизъм".
     Член е на Управителния съвет на Съюза на писателите-земеделци в България.

ПУБЛИКУВАНИ КНИГИ